|
Начало About this site |
Наши материалы Our field materials |
Ссылки Web-links |
Статьи и книги Download |
Читаем по-удински An Udi reader |
Фотогалерея Picture gallery |
Гостевая Guest book |
РустIам
(Варташенский диалект)
Записал варташенский учитель Михаил Бежанов около 1880 г.
Опубликовано в: Бежанов М. (ред.) Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа, IV. Тифлис, 1888.
Текст в кириллической записи предоставлен Вольфгангом Шульце.
Банеке са чобан. Ме чобани батIакей са чубух, са гъар ич цIи РустIам. Ари са вахта ме чобан биесане. Ама ич чубух тIема шаватIтIе бакса те пасчIагъен акIесхолан бенесса гьаьлбаьтки пасчIагъен тIе чобани чубгъох танешса ич кIуа РустIамахал танешса. Рустам калане бакса пасчIагъун чоъмол. Ама кIицIкIелугъахо моно гоьлоь зорруне бакса. Ич ыолдашмугъохол те чилингне ачиеха чилингах те чIаги тадайкъун тIесгьагьат айлуьн кех хаъхаъпи чилингне сербеса. НикIо ачикIахун никIонах чIаги тадайкъун айлугъо бех чуки никIонун гану бонеса. ПасчIагъун тIоъгъоъл гоьлоь аьрзаьчиухне есай. ПасчIагъ лап безарребаке. ТетIуаба етаьркъан метIух батIевкIи. Са карвано енеса пасчIагъун тIоъгъоъл ехне те фулан чаьлаьги хиб доьвне кархеса. РустIамах якъаба ушна бахтIин. Барта доьвуьргъон кайкъакъун. ПасчIагъен кIаллеха РустIамах ехне те фулан чаьлаьги ун гаьраьг ушенкI тагъан. РустIамен ехне: шел! Гьазирбанан вуъгъ къатир са тавар са кIиро гьаро пIацIцIе пут. ЕкIате ехне гьазиркъунбеса. РустIамен акъи вуъгъ къатирах таварах кIиронах танеса тIе чаьлаьги. Чаьлаьги баесхолан доьвуьрух ларапкъундеса. РустIамен чинесча пIацIцIе путтIа таварах къан кIиронах кIацIнеха доьвуьргъох. Хеллебса гьар доьвнух са къатирун лахо бипI къатирахал. Хеллебса ушен енесча пасчIагъун чоъмол цинеха. ПасчIагъ чIенеса бенегъса акънеса. Цаема вахтI чIенебакса са къоджа кIафтIарре пIасчIагъун тIоъгъоъл еса. Ехне те фулан гану мацIи доьвне кархеса. Якъаба РустIамах тIе доьвнухол мушалапсан. ПасчIагъен якъанебса ме гъарах тIе амцIи доьвна-тIоъгъоъл мушалапсан. Моно танеса. Доьвен ехне те гаьраьг пIаъкъо гъи цIум ефаян. РустIам иранунебакса. ПIаъкъо гъинахо оъша РустIам гоьлоь гьалихо бинестIа фуькуьрребса те иенех доьвен шетIух гурдалле. МетIа бахтIин танеса ич нанахол дуьруьстIлугъон песан. КIуа нанай бохеци дадалтIа бакса, ехне ич гъара: ука! Гъар тене иразибакса. Зорин укеснестIа ама са кIутIорте акъи ич жомоне лахса тIесагьат гьайсакънеха. Къокъехо бош тене тайса. Нанах дуьсуьтIлугъон пи танеса доьвнухол мушалапсан. Сун-сунах шетаьр бикъункъеса шетIаьр пIетIкъунбеса те пIаъленал гоьгилкъун лайса. РустIамен миа бикъи шорте-а къаптIеса доьвнух доьв хиб адул оъчаълане байса. Мелан чIери пIуран таци бинекъеса. РустIамен сал бикъи шорте-а къаптIеса доьв хашхаш кIена паснебакса. РустIам доьвнух бесби енеса кIуа. Са пара вахтI маннестIа бенегъса те ичух ме кIуа текъобукъса. БуьтуьнтIухо дуьруьстIлугъон пи бул акъи танеса. Икъал метIу са адамарре ламандеса матIинте ич кех укъна ходах бикъи ехбалгъонкI ходжинебса. РустIамен ехне моно е гьуьнаррубса? ШетIин ехне моно е гьуьнаьраь! Гьуьнаьр РустIаменне беса! РустIамен ехне кано е пешага ашбесунастIа? Еке бул акъа тагъын! Ехне шIел, тагъен. Монор пIаъленах такъунса такъунса бекъунгъеса те са ишен ич турмугъол лавкIене пIаъ жоъможенах харине берхеса. РустIамен ехне метIух: кано е гьуьнаьрру беса? Мено е гьуьнаьр-а! Гьуьнаьр РустIаменне беса. ШетIин джугъабне тастIа. РустIамен ехне барта ка пешагах еке йахол тагъен. МетIин ехне шел! ПIаъ вичи ма бакен бакен хиб. Монор такъунса такъунса бекъунгъеса те са адамар арцине ухъе бош екъара те хене еса буьтуьн цIумнеха. РустIамен метIух ехне: екIала гьуьнаьрру беса? Гьуьнаьр зу тезбеса. Гьуьнаьрах РустIаменне беса. РустIамен метIух ехне те барта ви пешагах еке йахол тагъен. Моно иразине бакса танеса метIугъохол. Монор такъунса са чIаьлаьги са даъриаъкъун бикъса. Гьаргъи новаден со маннедеса кIуа хораг бохсан мандиор гена такъунса оъхаълаъ. Бешун гъи маннестIа кIуа ухъна ход бикъало. МетIин бонехса хупIах хорагах буьтуьн гьазирребса. Ме вахтIа енеса са ачIдагьа бенесса метIухо гьалма. МетIин ехне портба барта иолдашмух арикъакъун. АчIдагьа аджугъоне бакса ехне те гьала ви иолдашмугъох бегъалзу. Чинесча ич бигънухо са поп метIух миа гъачпи санекса ичен гена буьтуьн хорагах укIсане тайса. МетIин са зорин бигънух кIаъцIнеха буррехъса таьзадаьн хораг бохсах. Иолдашмуш екъунса бекъунгъеса те гьала хораг гьазиртене хабаркъунакъса етIе хораг гьазиртеа. Ехне те ваьдинах тезабай евах бохазуи. Ама РустIам къамишнебакса та миа са аш буне. Ошун гъи жомохберхалоне мандеса метIа белал шетIаьр ойнне еса. Хибумджи гъи хекъучIкIали белле еса ме ойн. БипIумджи гъи кIуа маннестIа РустIам. Хораг бохи те чихарекIса ачIдагьа енеса гьалмаьне бесса. РустIамен ехне те аьчаь без бехо ириад бака. АчIдагьан чинесча са поп ич бигънухо бутIукъса РустIамах гъачъкIане. РустIамен метIа бех чукIсане босса бегъсане те ме ачIдагьа бул тIункIурипсин тацине са курру бити. Иолдашмух екъунса хорагах кайтIухо оша РустIамен нагъыллепIса те метаьр ашне баке. Иолдашмухгъон-ал ехкъун ичугъо белал етаьр аш-а аре. Ама отIихо текъунпе. РустIамен ехне тагъен беъгъен курра бош екIабу. Бегъсакъун те гоьлоь бугъалуне екIал тене акIеса. Ехкъун те екенан са байгъен. Ухъна ход ефалтIух каьндирен сурукIкъунбеса. СакIи те сурукIкъунбеса метIин цIигъинеха: ай, бозки, гьай чичанан зах. ТIесагьат чикъунчеса. ЖомоберхалтIухкъун сурукIкъунбеса. ШетIин гьашетаьр цIигъинеха: бозкIи! Чикъунчеса. ХекъучIкIаленал гьашетаьрре беса. МаннестIа РустIам. РустIамен ехне екъарате цIигъикIайз бозкIи! Зах ма алабанан сурукIбанан лап курра тумел цирикI. Гьашетаьраьл бекъунса: екъара цIигъинеха бозкIи текъун имухлахса. БанепIса курра ошех бенегъса те са зидонун давразане бу. Хаъхаънеха байнеса пIуран бегъсане давразане бу метIух хаъхаънеха. Метаьрлугъен вуъгъ давразане хаъхаъеха лап бошне тайса. Таци бегъсане: са хинаьр арцине ич кIаькIаьпIал са доьв баскIине. Ме хинаьрен ехне: ай гъар миа екIалну аре. Доьв айзал вах укалле. Доьв могъорребакса адде бикъса ехне: адамари аддеса гоьлоь вахтIе адамари екъ тез кей. РустIамен бех чуки бонесса. Хинаьрах чихаркIеснестIа. Хинаьрен ехне те ун за ме шеллугъа бену. ТIечоъ без хунчине бу доьвнаь кех. Таке шетIухал чихаркестIа. РустIамен таци давразинах хаъхаъпи доьвнух беснебса. Метаьрлигъен хиб хинаьр доьвнаь кехо чихаркIеснестIа. Ахрах таци бегъсане са остIавар давразин бош арцине нутI акIеци шаватI хинаьр ич кIаькIаьпIалал баскIине са маъин доьв. Сатагьарен давразинах хаъхаъпи бош байнеса беъгъсане те тIе ачIдагьин бул миане арене арзнух. МетIух патевнекIса. Доьвнухал беснебса ехне: тIе хиб хинаьр без хиб иолдашмун моно гена бези. Ме хинаьрмугъох танесша кIаьндирун тIоъгъоъл тIе хиб хинаьрах сосо гъачпи ала чичеснестIа. Мандесакъун РустIам къан шаватI хинаьр. РустIамен ехне те гаьраьг бешI ун лайгъан оъшаъ зу. РустIама къытIубса те бешI ич лайгъане оъшаъ хинаьра ну букъатIи лаусун. Хинаьрен гена ехне РустIамах те бешI гаьраьг ун лайгъан. Хинаьра гена къытIубса те ич лайгъане иолдашмугъо акIакъо те моно буьтуьнтIухо шаватIтIе. РустIамах ну лайчакъун. Ахри РустIамен ехне хинаьрах те ун наьин лайгъо зу лайгъало тезу хинаьрен чинесча ич джуьбнухо пIаъ къалам танестIа РустIама ехне : зу иса лайзугъо песбакал тене аьгаьнаь вах иолдашмугъон найнкъун лайчо ме къаламах сун-сунахол дугъа тIесагьат егъалле са мацIи егъел са маъин вел. Аьгаьнаь егъелаллу арци вах лайчалле алун дуьниани веллуллу арци ташалле окъун дуьниани. Хинаьр лайнеса ме иолдашмугъо те хинаьрах акъокIса акъкъунеса иенех чIаъах текъун босса те РустIам лайгъоне. Букъокъса те шаватI хинаьр ичугъо мандане. РустIамен бегъсане те ичух текъун лайчеса. Гоьлоь намусне еса аджугъонне бакса чоъ окъа бинестIа. Хиб гъи гьаметаьр битине бакса. МетIин бирдаьн хъаламгъох ихнебасакса чинесча сун-сунах дунегъеса тIесагьат енеса са мацIи егъел са маъин вел. РустIама бутIукъса егъелун лахо арцане. Вел ари къати байнеса. Екъара чалушмишнебакса егъелал арцане тетIу бакса. Ахри велулле арцеса. Велен танесча окъун дуьниани. Таци са карвано кIуа цинеса ме карванохо хене бесса. Шел хе тада! Карванон ехне шел хе тебеш бу беш орейна са дизикIне бу шетIин тене бареха тасшан гаьраьг гъеннах сунтIин пешкаьш ташане те хе акъане. Гъе пасчIагъун хинаьри новадде. РустIамен ехне: тIе орейнах за акIестIа. Карванон акIеснестIа. РустIам арцеса орейнун тIоъгъоъл бенегъса. Саема ваьдинахо оша пасчIагъун хинаьр са маьжмейн хупIен енеса. РустIамен хупIах ме хинаьрахо бенесса. Хинаьрен ехне ме хупI дизикIенкIне иса шено чIегъал укалле. Оша за хе тадалле. ХупIах ва те тадайз хе малзу ташо. Рустамен ехне ви бордж тене ун хупIах за тада, азаба. Хинаьрен хупIах танестIа РустIама. РустIамен хупIах унекса дизикIах бенегъса. Сагьорахо дизикI чIенеса. РустIамен кIацIпи беснебса. Хе буьтуьн пIиненне бакса. ПасчIагъун хинаьрен ич кех пIина чапи. Гъари бачIъанел дунегъеса. ПасчIагъа итIубакса те дизикIах бескъунбе буьтуьн адамаргъох кIаллеха бутIукъса абабакатIу шуа ме гъар. ПасчIагъиун хинаьрен бегъсане халхна лахо тене богъабса ехне: тIе гъар фулан карвано кIуане таци екъунчеса. Хинаьрен ехне шор гьаменоне. ПасчIагъен ехне етIинва чалхеса? Хинаьрен акIеснестIа бачIъанех ме те ич кин пIинен муьгьуьрре дугъе. ТIевахтI пасчIагъен ехне РустIамах: къоджагъ, екIава букъса бесазу венкI гьаьзирзу. РустIамен ехне: зу вахо пасчIагъ екIал тезу букъса. Таькса зах алун дуьниани якъаба. ПасчIагъен ехне те гьака ашлах за теза бако. Фулан гану буне са къуш шетIа тулургъох дизикIен гьаммаша унекса. Аьгаьнаь тIе дизикIах бесбайн баьлигаь те къушен ташане алун дуьниани. РустIам танеса тIе дизикIах беснебеса оша мандакIбаки баснекса. Къуш еса гъарах акIсатIу шор бегъсане те ич тулургъох каъцIкIало мононе. БутIукъса тагъане бесбане. ТIевахтI ич тулургъон ехкъун те катIул малафтIа йах укало тIе кацIпи дизикIне. Ме гъаренне ари бесбе. Ме къушен тIесагьат тайсане ич къанадах пастIи атIукIса ме гъари лахо ходжинебса. РустIам те могъорребакса къушнугъ атIукIса къытIубса. Къушен ехне макъава къыби зу ви къуллугъа гьазирзу буьрмишба. РустIамен ехне зах алун дуьниани таша. Къушен ехне те ун захо гоьлоь кодж къуллугъну бесса. Аьгаьнаь зу джагьилгиз бакей охариней иса къоджазу ама екIаз бо ун те кала шеллугъа бену зуал гаьраьг ви тавахкъинах тамбазу. Таке пасчIагъахо вуъгъ пут екъ вуъгъ пут хе есча. РустIам танеса пасчIагъахо беси енесча. Къушен хенах екънух анекъса. РустIамах ич лахо арцеснестIа. Ехне къушен иса зу пуркIалзу гьар саьсбахун са пут хе са пут екъ бес жомон босо. Ме гъарен гьашорре беса. БапIал гану храун путтух екънай босахун екъ тараехане бистIа. Ме гъарен тIесагьат ич будда екънух бостIане тастIа. Къушну абатIубакса етIете адамари мучIъане бакса. Къушен метIух ич музна къати енефса. Къуш те банепса алун дуьниани гъарах циревнекIеса. РустIам тIесагьат арресца. Къушен ехне вах ечерио зу мандакIбакало ун. Къушна хатирахо тене чIеса айзери танеса. Къушен бенегъса те метIин кIаланеха хабарреакъса етIеа кIалаеха. РустIамен ехне те екъ камбакитIан ич буддухо бонетIе. Къушен чинесча ич музна окъахо лачакънестIа хъаламен ланестIа. РустIами тур тIесагьат шеллебакса. Оша къушен ичухо пIаъ къалам танестIа РустIама ехне: евахтI те тIаргану бакайн къаламах сун-сунах дугъа зу ви тIоъгъоъл гьазирбу. РустIам мелан дуьз танеса те чаьлаьги мате даъриаъкъун бикъе. Таци бегъсане ич иолдашмугъон гьоьджаьткъунбеса шаватI хинаьри лахо. РустIамах акIесхолан монор акъкъунеса отIалкъбеса. Ари рустами турин окъа бити хойшкъунбеса те моно са ашне беян багъишламишба. РустIам багъишламишнебса. РустIамен анекъеса шаватI хинаьрах иолдашмугъонал гьартIин со тIе хиб хинаьрахо. МетIугъон маслагьаткъунбеса те гьаро джокIбаки тагъакъун са оьлкина. БипI иолдашенал сун-суна такъундеса гьартIин са бабочаъл. ЕвахтIтIе иолдашун со тIагъына бакайн бабочIаълун пулурух маъин бакалле. ТIевахтI иолдашмугъо бакъоко каьмаьга тайес. Миа дуьруьстIлугъон пи гьаро са чоъ танеса. РустIам шаватI хинаьрахол са пасчIагълугъа танеса бенегъса те са шел кIоджне бу. Хабарреакъса ме кIодж шиа? Ехкъун доьвнайне. РустIам байнеса кIуа доьвнух беснебса. Доьвна чубгъохал анекъеса батIакIса пIаъ чубух доьвнаь кIуа каррехса. Миаун пасчIагъун пул гоьлоь вахтIе тIе доьвна чубгъо лахоней. Ама доьвнаь къыихо екIал тетIу баксай. Иса те итIубакей РустIамен доьвнух бесби чубгъох иченне акъе. БутIукъсай РустIами кехо са фаьнден акъане. Са карвано еса ехне зу тIе чубгъох миа есчо ун са шетаьр сандугъ сербестIа РустIами паки якъаба те ич бош арци агьчарах чуркъаз тIесагьат сандугъ егъане ви чоъмоъл. ПасчIагъен ехне зу ун укIал сандугъах сербесзудо. Аьгаьнаь ун тIе чубгъох ечесбакайва зу ва ви бынахи къызыл тадалзу. Ме карвано арресца РустIами давразин окъа. РустIам те оъхаълаъхо енеса кIуа. Карванон ехне метIу(гъ) те зу буса биесаз. Зах букун шIумал къуллугъчи бикъа. РустIамен ехне вахо екIал тезу букъса карха. Ошун чубгъой кефил тене еса. Ехне катIухо иа хатане лафтIо. Ме карвано сапара вахтI каррехса. Ошун чубгъохол достIебакса. Сакаьраьн карванон метIух хабарреакъса ви ише зор мано ганутIай? Чубгъон теза аба. Карванон ехне ун етаьр чубухну те тева аба ви ише зор маа? Чубгъон таци РустIамах хабарреакъса те матIай зор. РустIамен бешI тене еха гоьлоь хойшбитIухо оша ехне: без зор без кин бабочаъластIане. Аьгаьнаь ме бабочаълах чичайкъун зу ялаз-кIеназ бако турелал айзес бакалтеза. ПIаъкъо гъи шетIаьр мандайз би(е)оз. Карвано буьтуьн итIубакса. Ме гъи РустIам паки баскине бакса. Ме карвано есане йавашлугъон РустIами кашина чайн лади бабочаълах чисчане гьоуза босса. РустIам баксане пIури кIена. Карвано тIесагьат танеса кIуа чубгъох ехне: е шел гъи-а! Тагъен паки фурукIен. Ме чубгъох танесча дуьз тIиа ма те сандугъ лахне. Ме сандугъун тIоъгъоъхоъ чIебакахун таци сандугъун бош арресца чубгъохал кIаллеха. Ехне еке миа арца бегъа етаьр шел-ал. МетIух шина сербе? Ме чубух те таци арресца карванон гьачарах чIурреха сандугъ тIесагьат пасчIагъун чоъмоъл танеса. Ме шаватI хинаьра екIал тетIу абабакса макъун таце ма те. Иолдашмогъой бабочаъли пул маъиннебакса. ТIесагьат абакъобакса те РустIам тIаргъенане. Монор ари чуресин богъакъунбеса бегъсакъун те пIури кIена битине. АкъокIеса те ич кел зорра бабочаъл тене бу. Фурукъунеха текъун богъабса. ХекъучIкIален гьоузах цIумнеха бабочаълах гьоузун тумехо богъанебса ечери ич кел лавкъункIеса. РустIам тIесагьат айнесса иолдашмугъох акIи мукънебакса. Ехне е гоьлоьз баске! ШотIгъон ехкъун ун баскIи тенуи пIуринуи. Буьтуьн ихтIилаткъунбеса. Моно акънеса айзери танеса кIуа бегъсане таькса шаватI хинаьрре кIуа. РустIамен хабарреакъса макъун карвано къан чубух? ШаватI хинаьрен ехне теза аба. МетIу абатIубакса те шонор пасчIагъун кIуакъун. Монор еъкал арци таци пасчIагъахал ич къошинахал кIацIхъунеха чубгъох екъунчеса шел кефкъунбеса. Иолдашмугъохол сагану кIаркъунхеса. Бихахо бинети хиб еъш : со зенкI со нагълукIалтIенкI соал имухлахалтIугъонкI.
Уведомление:
В оригинальной записи текстов могли иметься неточности и опечатки; кроме того, дополнительные ошибки могли возникнуть при переводе в кириллическую запись. Просим вам сообщать нам о всех подобных ошибках, они будут исправлены по мере их выявления.
Если вы сможете предоставить нам перевод каких-либо текстов на литературный русский язык, мы также будем рады разместить его здесь.
