Удины и удинский язык

Читаем по-удински
(An Udi reader)

Шахзадакъан Шахвалад

(Варташенский диалект)

Записал кавказовед Адольф Дирр в Варташене в 1902 г.

Опубликовано в: Дирр А. Грамматика удинского языка. (Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа, XXXIII.) Тифлис, 1904. С. 88-96.

Текст в кириллической записи предоставлен Вольфгангом Шульце.

 

Са каьсибун хиб хинаьрре буй. ШIум тене буи те тадане. Таци са галахо пIаъ еъшIне ечери ич пIаъ хинаьране таде. ПIаъ хинаьрмогъон пикъун:

"Баба, еъшIна га маа?"

Бабан пине:

"ЧIаьлаьги."

"Баба, йахал таша чIаьлаьги!"

"ШIел", пине бабан.

Баба укIестIа буней те тIе пIаъ хинаьрах ачесбаней. Ама пIаъ хинаьр тагъатIан кIицIкIе хинаьрен оъненеха те захал ташанан. Бабан тене ташша монорте такъунса кIицIкIе хинаьрал хъоштIан танеса.

Таци бакъунпIеса чIаьлаьги. Бабан ехне:

"Закенан чIаьлаьги еъшI бокъанан зуал езгъо."

Баба танеса кIуа. Такъунса такъунса беъкъунгъеса еъшI тене бу. Бейнкъине бакса кIицIкIе хинаьрал енеса метIогъо тIоъгъоъл. Монор вуъгъ гъи ме чIаьлаьги макъундеса бусакъунбакса. ПIаъ хинаьрен айтахсаби ехкъун кIицIкIе хинаьра:

"Еке пишибен. Ши пиши каъфеънне бако шетIух укIен."

КIицIкIе хинаьрен пишибахун пиши каъфеънне бакса. ТIе пIаъ хинаьрен пишибахун кIулкъун байха пиши каъфеън тене бакса. Ехкъун:

"Гаьраьг вах укаян!"

КIицIкIе хинаьрен ехне:

"Гаьраьг уканан ама бартанан зу са кIицIи тагъа тагъаз пIуран егъаз."

Хинаьр таци байнеса чIаьлаьги. Са кIицIи те танеса бафнестIа са курра бош. ТIема танеса банепIеса са кIуа. КIоджин бош хиб еък гъачней еъкургъо бешал гъаритIулле хъайцине. МетIогъохо гирби буинебеса ич джебургъо пIуран енеса ич гала. Ечери цинеха ич хунчимугъон беш. ШотIогъон буркъункъеса уксах. КIицIке хинаьрен гьар гъи таци тIелин енечеса. Ме еъкурух са пачшагъунне бакса.

Са гъи пачшагъун маьгьтIаьрен ме хинаьрах бинекъеса. "Гаьраьг", ехне, "вах ташаз пачшагъун тIоъгъоъл."

Хинаьрен ехне:

"Бези пIаъ хунчи безбу."

Таци тIе пIаъ хунчех-ал енечеса. ОъшIаъ такъунса пачшагъун тIоъгъоъл. Мийа кIицIкIе хинаьрен буьтуьн ашлах нагъыллебса. Пачшагъал мигила хъоцIса усенне хинаьрре чурса. Ме хинаьрах те атIукIса ехне:

"Ун екIа ваъба?"

Кала хинаьрен ехне:

"Зу са халчаз сербо ви къошин буьтуьн ич-лахо аррецо."

ПIаъумджи хинаьрен ехне:

"Зу са хъохлин-бош хуцзу бохо буьтуьн ви къошинен унеко."

КIицIкIе хинаьрен ехне:

"Зу пIаъ айелзу ечо са гъар са хинаьр. Гъари бехо къызылле баро хинаьри бехо гуьмуьш."

Пачшагъен кIицIкIе хинаьрах анекъи. Вуи хаш вуи гъи таманбакахун банекса са гъар са хинаьр. Гъари бехо къызылле барса хинаьри бехо гуьмуьс. Хунчимух таьгаькъун тади тIатIмера айлугъо босескъунди. Айлун гала лакъунхи хаъебала.

Пачшагъ ари атIукIи ме ашлах. Бейгьабурреби хинаьрах пине:

"Iса авакIо зу ва екIаз бо."

Ечери хинаьрах давразинахо тIош бошнеди окъа са курра бош те буьтуьнтIин

чуркъанпи ич чоъел. ТIе айлах тIе бокъунсо са наъвна бош ламанеди. Дейирманчинен чубгъон буррехъи айлогъохолан ачипсун. Ме айлогъон хабаркъунакъи:

"Ваън ши айлухнан?"

"Ян дейиерманчин."

Пикъун те ефан дейирманчин айлух тенан ефах боъгъаъкъунбе. Ме ашлах те айлогъон абакъобакса кIуахо тIитIери такъунса са чIаьлаьги. Хинаьрен ич бехо барал гуьмуьшах гирби танеди ич виче пине:

"Таша шаьгьаьраь са кIицIи шум акъа еча."

Гъар танеса шумне акъса са леветIтIе акъса малакIане акъа. Гьар аш акъи ечери кIуах буинебеса.

Са гъи айзери танеса пIуран шум акъсан. Беънегъса те мийа еъкал арци гъармухне бу ичогъо лахоал йарах. Таьгаь тади ме еъкахо соо йарагъахоал гьар са аш ич бахтIин анекъеса.

Са гъиал пIуран шаьгьаьраь тагъатIан лайнеци ич акъи еъкал чIинеги шаьгьаьр

буррехъи те гъармогъохолан еък чIигсах. Еъках чIигахун гъари кIойн бинестIа. Ме гъари нана-хунчимух мийакъун бакса тIесагьатI чалкъунеха ме гъарах. ТIитIери такъунса тIатIмерун тIоъгъоъл ме ашлах буьтуьн нагъылкъун беса шетIу. ТIатIмерен ехне:

"ШIел за абаза екIаз бо."

Таци йакъна бош арци беънегъса ме гъара, гъар ари калин чIебакахун тIатIмерен оъненеха те:

"А, без гъар, зу къоджа чубухзу зах-ал таша еф кIуа."

Гъарен ланехса метIух еъка танешеса ичгъо кIуа. Хунчен ирази тене бакса ехне:

"ЕкIалугъну ечере ме чубгъох?"

Чубгъон буррехъи оънепсах. Гъарен пине:

"ЕкIаз бо ай хунчи!"

Къоджа чубухне барта манкъанди. Са гъи ме чунджон пине хинаьра:

"ЕтIе тен ви виче бахтIин чубух ечша. Ун сапсану."

Хинаьрен пине:

"Без вичен чубух тетIубукъса."

"Аьгаьн тетIубукъса упа ви вичех таци екъанчIери тIе саълбин ходах. те ходен вахолан айттIекIо."

Вичи евахтIте биасун арине кIуа хунчен пине:

"Вичи таке са саълбин ходде бу. Те ходах зенкI еча."

Вичен пине:

"Без пин лахо!"

Таци шетIух очшо. Танеце гъар шаьгьаьр хабарреакъи са къоджа ишIехо саълбин ходин галах. Къоджа ишIен пине бала, саълбин ходин йакъ гаьлаь писне. Гаьлаь даьвуьрухне бу. Йакъе бел са даьвне бу вуъгъ булла. ШетIа кехо адамар тене чихаркIеса. Гъарен пине:

"ЕкIа бакайн зу тагъалзу."

Шаьгьаьрахо чIери танеци. Таци банепIи беънегъи те тIе вуъгъ буллатIа турел са цацне бафтIе чичал тене бу. БапIи сагьаттIа виче пине доьвен:

"Аман, без турехо чича ме цацнух."

Гъарен чинечери доьвен пине:

"Е шIеллугъ бувакъса баз упа."

"Зу саълбин ходахза букъсаъ, пине гъарен.

"Охъ, пине доьвен тIеъякъал гаьлаь доьвне бу шетIогъо кехо ун чихаркIал тен."

ОъшIаъ доьвен са нишанне тастIа гъара ехне:

"Таке ме доьв бакайн ме нишанах акIестIа тIевахтI саълбин ходахал те анкъи хъош ма беъгъа дуьс еке. Гъар танеци доьвуьргъо акIеснеди тIе нишанах банепи саълбин ходах. Ходах чунеки байнеци якъа. КIоджлугъен ари банепIи ич гала саълбин ходах танеди ич хунче. Са ема гъенахо оъшIаъ гъар танеса пIуран шаьгьаьраь. Iч нанахунчимух пIуран такъунса тIатIмерун тIоъгъоъл. ТIатIмерен пIуран буррехъса ме хинаьрах аш зомбесан. Пине хинаьра етIе:

"Тен ви виче бахтIин Шахсаънамах чубух ечша?"

Хинаьрен ехне ич вичех:

"Вичи пIуран якъа байци танеса."

ТIе доьвен пIуран зомнебеса ме гъарах ехне:

"Тангъо Шахсаънами кIоджин тIоъгъоъл кIаллукIо: Шахсаънам, са беъгъа без лахо! Шахсаънамен вах беъгъи укIалле: Мено е шIел гъар-а? Ари, вах акъи ташалле ич-тIоъгъоъл."

Гъар танеци Шахсаънами кIуа бапIахун доьвен укIало кIена кIаллепи:

"Шахсаънам, еъгъа без лахо!"

Шахсаънам беъгъи сагьаттIа енеса гъар тIоъгъоъл танешша шетIух ич тIоъгъоъл. ОъшIаъ гъарахол са гала гиркъунбеса буьтуьн шеюьргъох. Екъунса гъари кIуа. Хинаьрен беънегъса те гаьлаь шаватI чубухне. Вуъгъ гъи вуъгъ гъи лашкIокъун беса. Гъар пIуран танеса са гъи шаьгьаьраь. Хинаьрун нана-хунчимух пIуран акъокса гъарах. Таци ехкъун тIатIмера. ТIатIмер танеса пачшагъина тIоъгъоъл. Пачшагъен ехне:

"Пачшах, мийа са гала са хинаьрре бу са саватI нутIакIеци хинаьр таке шетIух еча венкI."

Пачшагъен къошинне якъабеса тIе хинаьрмогъох ечеснедеса. Гъарал хинаьрмогъохолан енеса. Ме гъар Шахзаданей ич хунче Шахвалад ич чубугъо ич Шахсаънам. Шахзада аари пачшагъун даьваьрзинаь бапIахун беъгъсане те даьвраьзин беш са боштIи чубухне бу. БапIи сагьаттIа еъкахо цирине ме чубгъо кех мунечи. Ме саьс таци пачшагъа банепIи. Пачшагъен аджогъонне баки. Пачшагъен гъари бахтIин чъоъмоъ беш курре качпIестIей биане. Ама гъарен ме ашлах абатIуй чоъмоъ бапIахун джупи байнеци кIуа. Гъарен пине пачшагъа:

"Пачшагъ, банеко те адамарахо хаъ бакане?"

Пачшагъен пине:

"Кано тене бако."

Гъарен пине:

"Кано те тене бако песунне. Зу ви гъарзу. Аш хъайнеци."

Пачшагъ гаьлаь мукъне баки. ТIесагьат тIе гъарен нанах куррухо чичеснеди оцIкIалпеснеди лапеснеди шIел парталгъох. ОъшIаъ кIалпи пIаъ хунчимогъох банеди тIатIмерахол ич гала къалина тIесагьат Шахсаънамах-ал Шахваладах-ал ечеснеди. Шахсанамах-къан ич гъарах вуъгъ гъи вуъгъ шIу лашкIоне би. ОъшIаъ ечеснеди гаьлаь еъкурух тIе пIаъ хунчех саал тIатIмерах гъачнепи еъкургъо оджилахо джигеснеди шетIогъох беснеди.

 

---

Уведомление:
В оригинальной записи текстов могли иметься неточности и опечатки; кроме того, дополнительные ошибки могли возникнуть при переводе в кириллическую запись. Просим вам сообщать нам о всех подобных ошибках, они будут исправлены по мере их выявления.
Если вы сможете предоставить нам перевод каких-либо текстов на литературный русский язык, мы также будем рады разместить его здесь.